Съгласно законодателството на Република България, Трудова злополука  е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова злополука е и злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

Кои вреди подлежат на обезщетяване при трудова злополука?

  • Неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на настъпили увреждания на пострадалото от Трудовата злополука лице – смърт, лека, средна и тежка телесна повреда, включително болки и страдания на близките на починалото при Трудовата злополука лице.
  • Имуществени вреди, включително Пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от трудовата злополука; всички разходи, които се намират в причинно – следствена връзка с настъпилата трудова злополука, в това число, но не само, разходи за лечение, закупуване на медикаменти, извършване на рехабилитация и други подобни; съдебно деловодни разноски, както и разликата между получаваното от работника възнаграждение и обезщетението от НОИ и др.

Важно е да се знае, че от обезщетението задължително се приспадат всички получени от работника обезщетения и/или пенсии по общественото осигуряване. Задължително от обезщетението се приспадат и сумите, които пострадалият работник или служител е получил по договори за застраховане на служители или работници.

В случай, че пострадалият от трудовата злополука е допринесъл за същата, като е допуснал груба небрежност, то обезщетението което следва да получи може да бъде намалено. Ако работникът или служителят е причинил умишлено злополуката, то работодателят се освобождава изцяло от задължението си да заплати обезщетение. 

Случаи, при които работодател дължи обезщетение при настъпила трудова злополука.

     Пострадалите при трудова злополука имат право да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени и/или имуществени вреди от работодателя, като основните предпоставки затова са:

  • Признаване от НОИ на злополуката за трудова, по предвидения в закона ред;
  • Злополуката да е довела до трайно намалена работоспособност на работника и служителя (50% или над 50%), или временна неработоспособност;
  • При смърт на работника или служителя право да получат обезщетение имат неговите близки.

Важно е да се знае, че отговорността на работодателя е безвиновна, т.е. тя е налице независимо от това, дали негов орган или друг негов работник, или служител имат вина за настъпването на  трудовата злополуката.

Получаване на обезщетение

            Процедурата по получаване на обезщетение от трудова злополука е сложен фактически състав, свързан с множество действия, които следва да бъдат извършени както от пострадалия работник или служител, така и  от работодателя и административните органи.

      Процесът включва изготвянето и представянето на множество документи, включително и медицински, като съдържанието на същите е от изключителна важност за получаване на полагащото се на работника или служителя максимално обезщетение. Ето защо считаме, че в процедурата задължително следва да участва и компетентно за целта лице, което чрез даването на съответните правни съвети ще способства за постигането на максимален  резултат.

Начинът на получаване на обезщетението може да бъде както доброволно, като за целта следва да бъде изготвена добре аргументирана покана до работодателя, така и по съдебен път, което отново включва необходимостта от специализирани знания и умения на компетентно лице в дадената област.

Съществено е да се знае, че съдебната процедура по получаване на обезщетение от трудова злополука може да бъде започната едва след като съответната злополука бъде призната за трудова такава по законоустановения ред от органите на НОИ.

В тази връзка Ние от On time consult сме тук, за да отстояваме Вашите интереси.

Размер на обезщетението

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетенията за неиму­щест­ве­ни вреди се определя от съда по справедливост. Според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, оба­че, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съ­­­ществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда, при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните ув­реж­да­­­­ния, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоя­тел­ствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здра­ве­то, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, психическо състояние и др. От значение са и ре­дица други обстоятелства, които съдът е длъжен да об­съ­ди, и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по спра­вед­ли­вост да присъди за неиму­щест­вени вреди.

Ние сме тук за да ви помогнем вашето обезщетение за неимуществени вреди да бъде справедливо, ето затова ни позвънете.