Застраховка „Трудова злополука“ е задължителна за работодатели, чиито работници и служители извършват дейност в рискови отрасли и такава, чиито характер е от непосредствена опасност за живота и здравето на подчинените им. Този вид застраховка е за сметка на работодателя и е в полза на работниците и респективно техните наследници, в случай на възникване на смърт от трудова злополука.

Рисковете, които се покриват от тази застраховка са следните:

  • трайно намалена работоспособност, вследствие на трудова злополука;
  • временна неработоспособност, вследствие на трудова злополука;
  • смърт на застрахованото лице, вследствие на трудова злополука.

     При трайно намалена работоспособност на лицето, дължимото обезщетение се явява процент от застрахователната сума за пострадалото лице, равен на определения процент трайно намалена работоспособност на същия, установен от компетентните органи по медицинска експертиза на работоспособността. Ако пострадалият работник или служител, преди трудовата злополука е имал определен процент трайно намалена работоспособност, то този процент не се отчита при дефиниране процента на трайно намалена работоспособност вследствие на злополуката.

При временна неработоспособност, на пострадалия се изплаща определен процент от месечното му трудово възнаграждение, върху което е сключена застраховката, за всеки започнат месец, през който лицето е във временна нетрудоспособност и в зависимост от продължителността на загубената такава.

Важно е да се знае, че при настъпване на застрахователно събитие смърт, размерът на обезщетението, който застрахователното дружество следва да изплати на наследниците на починалото лице /работник или служител/, не може да бъде по- малък от размера на 7 брутни месечни работни заплати на същото лице.

Процедурата по получаване на застрахователно обезщетение по този вид застраховка е сложен фактически състав, свързан с множество действия, включително изготвяне и представяне на документи, чието съдържание е от изключително важно значение за получаване на полагащото се на работника или служителя максимално обезщетение.

Ето защо считаме, че в процедурата задължително следва да участва и компетентно за целта лице, което чрез даването на съответните правни съвети ще способства за постигането на максимален резултат.

Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение

Най – честите причини за отказ от страна на застрахователните компании обикновено са свързани с поведението на работника или служителя, като част от тях са:

  • укрито обстоятелство от страна на застрахования, което е в причинно следствена връзка с настъпване на събитието;
  • съпричиняване или виновно поведение от страна на застрахования, при настъпване на събитието;
  • застрахователното събитие не е договорен риск по полицата;
  • наличие на алкохол или упойващи вещества в кръвта на застрахования, при настъпване на събитието.

Много често, обаче, постановените откази са необосновани и неоснователни, а Вашите права като коректни потребители на застрахователни услуги са нарушени.

Именно по тази причина създадохме On Time Consult – да бъдем до Вас и да защитим правата и интересите Ви!